Observations sur l'évolution de l'imparfait bulgare

помисли, като се има предвид вековното усилие за изравнение извършено от българския език, където често се смесват сегашната основа, значи тази на имперфекта и аористната, дори по отношение на ударението. За сега опасността е по-скоро за смесване на двете прости минали времена, опасност против която граматиците се опитват да се борят с повече или по-малко ефикасни средства, които също са посочени. Все пак, авторът не смята, че е основателен страхът за пълното смесване на двете времена, смесване, което би било гибелно за съществуването на имперфекта. Това негово мнение се основава на факти, които той излага. Първият от тези факти е твърде живо запазеното противопоставяне на двата вида, което позволява да се отличи в повечето случаи имперфекты, почти винаги от несвършен вид, от аориста, почти винаги от свършен вид. Вторият факт е ясно очертаната разлика между формата на 2-3 лице, единствено число на аориста с нулево окончание и много характерната форма за 2-3 лице, единствено число на имперфекта с окончание -а/е, форма толкова жизнена, щото в единствения случай, когато границата между аориста и имперфекта напълно изчезва, беше « tu étais, il était » с типичното за имперфекта окончание, се употребява все повече с функция на аорист. Друг важен признак за жизнеността на българския имперфект е фактът, че от него е било възможно да се образува едно причастие, непознато за стария и среднобългарски език, минало несвършено причастие, появило се към XV -XVI век, за да отговори на новите нужди на непрякото изказване в едно време, което бележи началото на съвременния български език и когато имперфекты вече е изчезнал в повечето славянски езици

Humanities · Balkans: History, Politics, Society · Philosophy

• L'aspect et le fonctionnement de l'imparfait imperfectif en bulgare

  Open Access•Zlatka Guentchéva-Desclés•Revue des études slaves•1988

  Add to list