Littératures étrangères / littérature nationale

Чужди литератури / родна литература : българското възраждане и споровете около превода През XVII век във Франция се раждат т.н. «красиви неверници» в името на красотата и бистротата на френския език. Поради съвсем други причини, предимно исторически, през първата половина на XIX век в България също се въвеждат големи промени в оригиналния текст, като се отнемат цели откъси или пък се добавят собствени коментари, което в повечето случаи води до пълно побългаряване на текста, за да бъде той по-разбираем и достъпен за съвременния читател. Преводът през Възраждането трябва да изпълни една просветителна и образователна мисия, затова известни книжовници и преводачи, като Христо Ботев, Нешо Бончев или Любен Каравелов — чиито възгледи иначе често се разминават — споделят мнението, че не всеки текст е подходящ за превод, а трябва да се преведат само тези творби, които ще бъдат от полза за народа, т.е. тези творби, които поучават и повишават духовното равнище. В такьв случай важното не е самият текст, а неговото послание, независимо дали се превежда непосредствено от езика-източник или чрез няколко други езика. Години по-късно, в зората на XX век, преводът в България ще има съвсем друга мисия — да открива най-интересните чужди модели чрез по-верен към оригинала превод, оттам и да допринася за раждането на една по-богата и по-разнообразна оригинална литература. Настоящия труд си поставя за цел да изясни тогавашните спорове за ролята на превода във формирането на една прераждаща се литература, както и да изтъкне в какво те са сродни или се различават от подобни дискусии в други езици и култури

Art · Art history · Humanities · The Renaissance · European Cultural and National Identity · Historical Geopolitical and Social Dynamics · Translation Studies and Practices