Mémoire de 1989 et littérature postcommuniste. Couvrir les silences fracassants de l'histoire

Памет за 1989. и пост-комунистическа литература Как да се покрият гърмящите мълчания на историята. Ако до 2005 г. литературният критик можеше да се чуди защо българската литература все още премълчава комунистическото минало, защо все още липсва значима творба за това минало, то оттогава излязоха редица романи и творби с хибриден жанр. Междувременно се случиха литературни, но и политически и социални събития, които пренасочиха като че ли проблематиката. Изглежда, сега проблематично е не толкова мълчанието - институционално, семейно-поколенческо, историографско, литературно и т. н. - колкото дилемата между колективна и индивидуална отговорност. Това именно ще бъде анализирано в настоящата статия, която се позовава, от една страна, на развиваните от Пол Рикьор понятия за прекомерна памет и прекомерно малко памет, затормозена памет, манипулирана памет и задължена памет ; от друга страна, на две книги, ем- блематични за отношението към миналото, отразено в досиетата на Държавна сигурност - Следеният човек от Веселин Бранев и Наблюдение и разработка : Художествената проза на Държавна сигурност от Жерминал Чивиков

Art · Humanities · Historical and Political Studies · Historical Studies and Socio-cultural Analysis · Philosophy · Vietnamese History and Culture Studies